Съществуването на модерни технологии за контрол на границите между САЩ и Мексико не е новост. В продължение на десетилетия, правителството на Съединените щати е използвало иновации, за да създаде система за наблюдение и управление на миграцията, която ученият Ибан Чаар-Лопес описва като "гранична информационна система", предназначена да регулира расовото включване и изключване. Още през 70-те години на миналия век, САЩ инсталират електронно заграждение по южната си граница, което започва със 177 сензора, разположени в района на Чула Виста, Калифорния.

Съществуването на модерни технологии за контрол на границите между САЩ и Мексико не е новост. В продължение на десетилетия, правителството на Съединените щати е използвало иновации, за да създаде система за наблюдение и управление на миграцията, която ученият Ибан Чаар-Лопес описва като "гранична информационна система", предназначена да регулира расовото включване и изключване. Още през 70-те години на миналия век, САЩ инсталират електронно заграждение по южната си граница, което започва със 177 сензора, разположени в района на Чула Виста, Калифорния.

Първоначално, тези сензори работят в мрежа с радиопредаватели, свързани с компютри, които все още използват магнитни ленти. Целта е била да се идентифицират и задържат "депортационни" или "нелегални" имигранти, термини, които стават популярни след въвеждането на националната квотна система през 1924 година. Технологиите за контрол на границата първоначално са били тествани в края на 60-те години на миналия век с "Линията на Макнамара" по границата между Северен и Южен Виетнам. Тази система комбинирала акустични и термични сензори с укрепени позиции и минни полета.

Системата е проектирана да предотврати нахлуването на армията на Северен Виетнам в Южен Виетнам. Въпреки че електронното заграждение не постига желаните резултати, то демонстрира стремежа към технологично овладяване на територии и популации. Въпреки многократните му провали, то остава част от имперската фантазия за контрол, която обхваща целия свят. Чаар-Лопес подчертава, че през 70-те години правителството експериментирало с автоматизацията на контрола над расово определени популации именно в контекста на границата между САЩ и Мексико.

Технологиите, които са били внедрявани, включвали сензорни системи за навлизане, радари и устройства за нощно виждане. Мигрантите били третирани като "генериращи топлина" обекти, а не като хора. Системата е проектирала мигрантите като чужди единици, които трябва да бъдат премахнати от територията на САЩ. Исторически погледнато, военизацията на граничните райони започва още през 1916-1917 година, когато САЩ използват самолети в бойни операции срещу Панчо Виля.

Операция "Wetback" през 1954 година, при която повече от милион души са депортирани, е реализирана по военни линии. През 1976 година комисарят на INS Чапман, бивш морски генерал, нарича незаконните преминавания през границата "огромна и тиха инвазия". Днес, с повишеното напрежение около темата за миграцията, част от граничната територия в три щата е обявена за "военна инсталация", което предполага използването на военнослужещи в контрола на границата.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.